Сигурни сме, че всички знаят името й, всички се прекланят пред смелостта и величието й. Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня е събирателен образ на храбростта и българската сила. Една жена, чиято следа пазим и до ден днешен и чиято съдба и подвизи са направили така, че всички ние днес гордо да се наричаме българи.

Знамето на Райна Княгиня

Знамето на Райна Княгиня е това, с което тя най-силно оставя своя отпечатък в българската история. Райна Попгерогиева Футекова-Дипчева ушива главното знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. 

Размерите му са 2 на 1,5 м., има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъва отпечатан на корицата на Устава на БРЦК. На знамето на Райна Княгиня стои надпис “Свобода или смърт”, чиито букви са изписани от Иванчо Зографа, а в долния му край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

Освещава се от свещеници от града и околните села, а самата Райна описва в автобиографията си по следния начин шествието след освещаването му:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“ – източник. 

За честването на 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена, копия на оригиналното. Две от тях днес се съхраняват във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище. Третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

 

Къде е родена Райна Княгиня?

Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) 1856г. в град Панагюрище. Тя е първородното дете в семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков.  Райна Футекова учи в родния си град, а на 13 годишна възраст е изпратена от училищното настоятелство на панагюрското училище да продължи образованието си в Девическото училище в Стара Загора. Там Райна завършва за четири години иначе пет годишният курс на обучение, при това с отличен успех, похвална грамота и награда. 

 

Биография на Райна Попгеоргиева 

Когато се връща в родния си град, едва на 20 годишна възраст Райна Футекова става учител в девическото училище в Панагюрище. Тя е сред основателките на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”.

След Априлското въстание и приносът й към неговото дело, Райна Княгиня е заловена от турците и подложена на тежки страдания. Подлагана на физически тормоз и страшни мъки. Прекарва повече от месец оставена на вода и хляб в Пловдивския затвор. 

След намесата на европейски дипломати, Райна бива освободена и изпратена да учи в Москва. Там тя учи 3 година медицина и става първата дипломирана акушерка в България. 

През 1879 г. Митрополит Климент кани Райна Футекова за учителка в Търново и така тя е една от първите три учителки в новооткритата Втора девическа гимназия във Велико Търново, заедно с Марийка Ферадова, завършила в Русия и с Тодорка Илиева, завършила в Румъния. 

Три години по-късно тя се връща в родното Панагюрище и сключва брак с Васил Дипчев – кмет на града. Двамата се преместват в Пловдив и имат 5ма синове – Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и Асен Дипчев. Семейството осиновява и момиче – Гина.

През 1898 година съпругът й Васил Дипев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Не дълго след това обаче той умира и Райна остава сама. Въпреки това тя неуморно акушира и помага на бедни жени, а благодарени на акуширането на заможни такива успява да даде своя принос за построяването на Майчин дом в София.

Райна Княгиня умира на 29 юли 1917 г, на 61 годишна възраст в град София. 

 

Райна Княгиня и Георги Бенковски

До великото дело и отговорната задача за изработка на Знамето, символ на Априлското въстание се стига след срещата на Райна Княгиня с българския революционер Георги Бенковски. Именно той заръчва на младата девойка нелеката задача за ушиването му. 

В края на март 1876-та година Райна Княгиня е изведена от дома си и от един от личните панагюрци, за да присъства на събрание на революционния комитет. Тогава Георги Бенковски й заръчва да ушие “знаме на българските юнаци”, категорично без дори младата девойка да иска позволението на баща си. 

За срещата им и делото си Райна описва подробности в своята автобиография, която започва да пише в Москва през 1876. Тя е отпечатана първо в Русия, а в България е издадена чак през 1935 г. 

А ето и какво разказва самата тя: Веднъж, в края на март, когато след свършване на занятията се канех да си отида, при мене се яви пратеник от името на гражданите с молба да се явя в дома на един от учителите. Без да подозирам нещо, с бързи крачки се отправих натам с намерение по-скоро да се отърва в случай, че ме попитат за някакви сведения относно училището. Влизайки в стаята, в която беше събранието, преди всичко забелязах присъствието на една непозната за мене личност, която се горещеше повече от всички. Когато влязох разговорът се прекрати и аз се възползвах да поздравя всички. Когато дойде ред до непознатия, аз по приетия обичай у нас попитах кого имам чест да видя и отгде е родом.

 

На това той отговори: „Положително да ти кажа за това не мога, но приблизително аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, който бива навсякъде и никъде, говори за всичко и за нищо, т.е. аз просто съм бунтовник, а ако искаш, и апостол, който проповядва на народа да се подготвя, защото скоро ще настъпи денят, когато турците ще ни нападнат неочаквано и ще ни изколят като овци.“

 

После той разказа подробности за подготовката на турците и за техните замисли; доказваше, че на основание човешките права и религията ние сме длъжни да защитаваме живота си; уверяваше, че никой не осопорва човешките ни и национални права , но тъй като те ни са отнети, длъжни сме да си ги извоюваме – а това ще достигнем само тогава, когато всеки от нас се откаже от себе си и се принесе жертва на олтара на родината, т.е. когато ще действуваме дружно, в съгласие и решително.

– Не е ли истина? – обърна се той към мене като заключение.

– Да, истина е – отговорих аз.

– Като е тъй, то и ти си длъжна да помогнеш на своя народ.

– Какво мога да помогна аз, жена? – попитах.

– Ето – каза той, каза той, сочейки присъствуващите, – по единодушното желание на всички тези господа на тебе се възлага длъжността да ушиеш знаме на българските юнаци. Съгласна ли си за това?

Това беше за мене съвсем неочаквано. Аз погледнах въпросително присъствуващите, които бяха хора в почтена възраст, имащи голямо влияние в града ни. Те поклатиха утвърдително глава и аз се уплаших да откажа направо, а само помолих да ми дадат време да обмисля и, което е най-важно, да изпрося позволение от родителите си, вез съгласието на които не е хубаво да се реша на такова дело. Но гореспоменатият непознат, който се оказа, че е Георги Бенковски, на това възрази:

 

– Тук вече не се пита за съгласие на родители. Общото събрание реши и ти си длъжна да го изпълниш, в противен случай, т.е. ако откажеш, ще пусна куршума в челото ти още в тази стая. Сега сигурно всичко ти е ясно? – източник https://bulgarianhistory.org/raina-kniaginia-benkovski-sreshta/

Паметник Райна Княгиня

На 2 май 2006г. в град Панагюрище е открит паметник на Райна Княгиня. Той се намира близо до родната й къща в града, на площада срещу църквата “Свети Георги”. Изобразява смелата българка в цял ръст, държейки знамето в едната си ръка и револвер в другата. 

Ликът й е изобразен още като част от мемориален комплекс “априлци” в града, където е изобразена възседнала кон, отново държейки знамето. 

Скулптури “Свобода или смърт”, овековечащи делото на Райна Попгеоргиева могат да бъдат видяни още в градовете Трявна и Ботевград. Те изобразяват две женски фигури, “работещи” по знамето като събирателен образ на делото.

Паметник “Свобода или смърт” град Трявна и град Ботевград

Музей Райна Княгиня

Родната къща на знаменитата българка остава паметник на културата с национално значение. Старинен надпис върху една от гредите на дворната врата напомня годината на построяването й 1673 г. и първите й собственици Тасо и Михо. 

 

Къща-музей Райна Княгиня отваря врати за първите си посетители като музей на 3 май 1950 г., а през 1979/1981 г. е извършена реставрация на къщата.

Къща-музей “Райна Княгина”, източник изображение: http://museumpan.com/gallery/kshcha-muzey-rayna-knyaginya

 

На първия етаж в бившата занаятчийска работилница “Керена” е представена документална експозиция посветена на делото на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Там се съхранява и Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна ушива през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. 

Вторият етаж на къщата пък показва каква е обстановката, в която е родена и израснала Райна Княгиня. 

В двора се намира мраморна скулптура на българската, под която се съхраняват и нейните тленни останки. 

Наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище през 1992г. 

 

Така днес делото на знаменитата българка се съхранява и предава през поколенията. Ако не сте посещавали къщата-музей на Райна Княгиня в родния й град Панагюрище, задължително го направете. Автентичната обстановка и революционен дух ще ви посрещнат още на входната врата. Ще видите Знамето от близо, както и снимка на Райна с него. Ще се докоснете до нейния живот и минало, а любезните “домакини” ще ви разкажат много интересни факти.