Панагюрското златно съкровище се нарежда сред най-емблематичните забележителности на град Панагюрище и тракийското наследство, но какво знаем за него? Мнозина се възхищават на изящната изработка и величие на съдовете, криещи в себе си тайни от миналото. Днес се връщаме назад във времето, за да ви разкажем повече за Панагюрското златно съкровище, неговата история и същност. Ще ви доближим на една ръка разстояние от мистичната му сила и въздействие.

Обновяваме тази информация ежегодно и е актуална:

Панагюрското златно съкровище се прибира в нашия роден град всяка година.  Оригиналът на златно съкровище, прославило България по света, ще бъде изложено в залата-трезор на историческия музей на град Панагюрище скоро.

История на Панагюрското Златно Съкровище

Панагюрското златно съкровище е открито съвсем случайно от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови на 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в град Панагюрище. След като намират златните съдове, братята почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. Първото “изложение” на Панагюрското златно съкровище е зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище, а съкровището поставено там, за да го видят всички панагюрци. 

По стъпките на съкровището

Не след дълго известният тогава археолог Петър Горбанов, съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Взето е  решение съкровището временно да бъде предадено там, където е изложено в продължение на няколко месеца. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а съкровището  е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение съкровището отива в София, където първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.

Понастоящем, експозиция на Панагюрското златно съкровище (копие) се помещава в зала трезор в Историческия музей в град Панагюрище. Оригиналът на съкровището гостива на музея ежегодно!

Оригиналът на произведението, дело на златари от ранната елинистична епоха продължава да “обитава” Националния исторически музей в град София, в Зала 2 – Българските земи през периода от края на VI н. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.

През годините, оригиналът на панагюрското златно съкровище е посетил и различни експозиции в цял свят. Откритието продължава да прославя нашите земи и да изумява сетивата с изящната си изработка за времето си. 

Панагюрското златно съкровище интересни факти

Наред с множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения открити край Стрелча и Старосел, Панагюрското златно съкровище е поредното доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена. То се датира в края на ІV в. пр. Хр., когато Александър ІІІ Велики осъществява обединението на Европейския Югоизток с Египет и създава условия за новата епоха на политически, икономически и културен синкретизъм, в който участва и Тракия. Съкровището в своята същност е изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр., и е с общо тегло от 6 кг. То представлява сервиз, състоящ се от 9 съда – фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако – гръцкия пантеон. Смята се, че предметите са използвани за религиозни церемонии от древните траки. 

Четири от ритоните са оформени с глави на животни – овен и козел, а два от тях са изобразени с глави на елен лопатар. Дръжките пък са направени като същества от тяло на животно и глава на човек – кентаври.

На най-голямо внимание и интерес се радва големият амфоровиден съд, чиито дръжки са брилянтно изляти като два борещи се помежду си кентаври. Отверстията, които служат за виното са направени отново във формата на човешки глави.  Между двете глави е  изображението на борещото се със змия дете на Херакъл. Украсата и орнаментите, както и внушението, което те правят  на амфората е благодарение на прецизно изобразените и пресъздадени сцени от митологията.