В навечерието на изпращането на старата година и посрещането на нова година ще споделим за българските традиции около празника. Затова днес ще насочим вниманието ви към традиционната Нова година в българското семейство и значимостта на нейните символи.

От древни времена, в основите на българското общество стои силната родова свързаност. В исторически план родът бил основната клетка на народа, на войската и на държавното управление. Родовите отношения били спойка, която правела от българската държава и народа едно цяло. 

И така чак до днес семейството заема специално място в българската мисъл и светоусещане, което е и причината новогодишната вечер у нас да събира именно цялото семейство и най-близките ни приятели. Това е вечерта, в която правим равносметка за изминалите 365 дни, спомняме си за хубавите мигове и благодарим за силата и търпението, с които сме дарени, за да преминем заедно през трудните.

Като не малка част от празниците и на Нова година у нас особено значение има трапезата. Традиционната празнична трапеза отново е богата и пищна. На българската новогодишна софра място намират любимите ни ястия като свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йордановден. 

И измежду всички вкусотийки, по-специална роля има баницата с късмети. На нея обикновено се гледа не просто като на поредна вкусотийка, а като на своеобразна неодушевена “врачка”, която е любима на малки и големи. Новогодишната баница  се приготвя с толкова парчета, колкото души има около масата плюс едно. Това, което я прави толкова специална са късметите, които се слагат в нея, обикновено с помощта на малки дрянови клончета с пъпки. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. В днешно време късметите за баница могат да бъдат намерени готови на пазара, но ние ви съветваме на заложите на оригинални  пожелания, за да запазите личната емоция на тази традиция и да й предадете истинско настроение  и послание. 

След вечеря дряновите клончета се хвърлят в огъня, а поверието е, че ако изпукат, е на здраве и берекет. Не забравяйте, че по традиция допълнителното парче в повече се нарича на Св. Богородица.

Веднага след обратното борене, още в първия януарски ден българското семейство продължава да празнува, чествайки Васильовден. На този празник отново традиционно обръщаме внимание на нашенските гозби, като се приготвя пача, която се консумира под формата на супа – ако е топла, или желирана, ако е студена. Тя се приготвя от свински крака, опашка, уши, глава и подправки, разбира се. Трапезата на първия ден от новата година, не зависимо дали честваме Васильовден или не, трябва да бъде обилна и разнообразна. Вярва се, че по този начин тя ще остане такава и през цялата година.

И докато трапезата продължава своя пищен триумф, в първия ден от новата година, в ранните часове на Васильовден по къщите обикалят сурвакари, които поздравяват домакините и наричат за здраве и берекет. По тази причина денят се нарича още Сурваки или Сурва. Новогодишното сурвакане се счита за продължение на коледарските благословии, които се отправят от коледарите, за които ви разказахме малко по-рано.

Самите сурвачки традиционно са изработени от дрян, защото се счита за най-здравото дърво. Формата, в която се изработват задължително е във вид на буквата Ф, като ако избраната пръчка има повече разклонения, може да се получат и две Ф-та – едно малко и едно голямо. Традицията повелява сурвачките да са украсени с нанизи от пуканки, разноцветни вълнени конци, сушени плодове и монети. Този избор за украшения също има своята символика, както следва:

• Дрян – здраве, дълголетие и мъдрост. Пъпките му са символ на младостта и жизнеността; 
• Червен конец – против уроки и за предпазване от болести;
• Вълна – символ на женското начало. Прогонва злите сили и болестите; 
• Люта чушка – символ на мъжкото начало;
• Монети – здравина и богатство;
• Пуканки, сушени плодове, шипки и др. – плодородие и изобилие.

 

Съществуват още две важни поверия, които по никакъв начин не пренебрегваме и бихме искали да ви напомним Първо, на първи януари не се изхвърля боклук, за да не изхвърлите и късмета си, и второ –  в никакъв случай в последния ден на старата година и в първия на новата не давайте пари на заем. В противен случай рискувате богатството да излезе от дома ви.

Вижте нашата оферта за Нова Година>>

И ето как само след няколко реда вече сте с една идея по-подготвени за предстоящата Нова година и българските традиции. В навечерието на празничната нощ направете своята равносметка, поставете си нови цели и посрещнете новата година с надежда, любов и стремеж към по-добро.