Исторически личности родени в град Панагюрище
Панагюрище е едно от огнищата на българската история с множество запомнящи се исторически личности. Градът е дом на ключови събития и решаващи битки, без които България не би имала днешния облик и памет. Панагюрище е дом на едни от най-знаменитете личности не само за областта, но и за цяла България и нейната история. Редица смели български чеда са оставили следите си по калдъръмените улици на града. Редица са родените в Панагюрище, прославили родния град и родната страна. Редица са тези, тръгнали от тук, загубили живота си на знайни и незнайни земи, но все още живи в паметта на сънародниците ни.
Днес ще ви запознаем с някои от тях. Ще ви срещнем с национални герои, чиито житейски път започва тук – в красивото и вечно Панагюрище. Те са само част от осмелилите се да излязат извън пределите на своето време. Те са част от прославилите нацията ни на длъж и шир. Те са част от виновници днес аз и вие да бъдем тук, такива, каквито сме.
Кои са те?
1.Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева / Райна Княгиня /
Тя e родена на 18 януари (6 януари стар стил) 1856 г., тук в родния ни град Панагюрище и е първата от нашите исторически личности, не случайно. Райна Княгиня е смела българска учителка и акушерка. Едва на 20 години ушива главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. На 22 април 1876, в деня на освещаването му, самата тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер. След Априлското въстание Райна Княгиня е заловена и подложена на жестоки страдания. Въпреки това, тя намира сили да се пребори за себе си и живота си, и успява да оцелее. Не след дълго дори намира сили да завърши акушерство, и така става първата дипломирана акушерка в София. Райна Княгиня е не само българска революционерка, тя е национален герой! Понастоящем, родната къща на Райна Княгиня в град Панагюрище е превърната в къща музей, а в града е издигнат и паметник, който да почита паметта на знаменитата българка.
2. Иван Маринов Парпулов (Орчо войвода)
Той е роден през 1829 г. е български хайдутин и революционер, участник в Априлското въстание, Руско-турската война, Кресненско-Разложкото въстание и Сръбско-българската война. По време на Априлското въстание става стотник и началник на охраната на Панагюрския революционен комитет. Орчо войвода е начело на чета, изпратена да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица, а по време на въстанието е в четата на Георги Бенковски. В Руско-турската война той участва като войвода на спомагателна чета. По време на Съединението в 1885 г. е войвода на Панагюрската чета. Доброволец е в избухналата след това Сръбско-българска война. Жизнения път на Орчо войвода завършва там, откъдето и започва – Панагюрище. Той умира на 5 октомври 1911 г. в пределите на родния си град.
3. Митрополит Дамаскин (Димитър Дипчев)
Дипчев е роден през 1817 година. Той е деен участник в борбата за църковна независимост, председател на новообразуваната българска църковна община в Пловдив и учител в новооткритата Пловдивска духовна семинария. В ранните си години учи в местното училище в Панагюрище, след това в Рилския манастир, Мелник и Богословското училище на остров Халки. През 1872 година е избран за митрополит на Велешката епархия, а от 1875 година е член на Светия Синод при Българската екзархия в Цариград. Свои автобиографични бележки оставя в ръкопис на гръцки език. След себе си завещава още сбирка от различни нрави и обичаи в разни места на България и описания на Рилския манастир. Своята гибел намира през 1877 година в Араповския манастир край Асеновград.
4. Лука Иванов
Той е роден през 1867 г. в Панагюрище. Израства в родния си град, учи в Пловдивската гимназия, а непримиримият дух, с който е възпитаван от дете се наблюдава и през ученическите му години. Тогава младият Лука се явява при сформирането на доброволческа група в помощ на българската войска в Сръбско-българската война през 1885 г. На следващата година се записва във Военното училище в София, като достига до званието поручик. Българската памет и история пазят до ден днешен спомена за Лука Иванов – български офицер (поручик) и революционер, Воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
5. Марин Дринов
Роден на 20 октомври 1838 г. Панагюрище е и мястото където тук бъдещият професор Дринов завършва взаимното, а след това и класното училище. От средата до края на 50-те години той работи като учител в училището в родния град. Не след дълго обаче, любовта към науката го дърпа извън пределите на родината и през есента на 1858 г. Дринов пристига в град Киев. Там заживява в местния славянски пансион, като междувременно се записва в Духовната семинария. Престоят му там завършва през 1861 г., когато отново поема на път, а дестинацията е величествената Москва. Дринов постъпва в Московския университет, във Факултета по история и филология, където след няколко години се дипломира успешно. За познанията на Марин Дринов се носят легенди. Той е изключително уважавана от българската интелигенция фигура, която дава максимума от себе си и достига нови за времето си висоти. През 1869 г., заедно с други интелектуалци, Дринов става един от учредителите на Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките – БАН).
6.Павел Бобеков
Бобеков е роден 1852 г. Поредната българска фигура от нашите исторически личности, с корени от град Панагюрище. След като завършва гимназиалното си образование, в Цариград, Павел постъпва в турското военномедицинско училище. Там се сприятелява с бъдещия дипломат Атанас Шопов и с бъдещия публицист и политик от Народната партия – Стефан Бобчев. Доброто образование на Павел Бобеков, уважението на съгражданите му и високата му култура го издигат до главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Бобеков остава запомнен като е български революционер, председател на Военния съвет (Привременно правителство) в Панагюрище и хилядник по време на Априлското въстание в IV-ти революционен окръг. След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, а през 1877 г. участва като доброволец в Сръбско-турската война. Участие взема и след обявяването на Руско-турската война, когато Павел Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко.
7. Атанас Шопов
Шопов е български църковен деятел, изтъкнат дипломат, учен, публицист и преводач, роден в нашия град през 1855 година. След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Шопов става член на софийския апелативен съд, като на по-късен етап работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград, български търговски агент и генерален консул в Солун. През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Атанас Шопов издава книга в която описва развитието на българското църковно и просветно дело в областта, нарича я „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“.
8. Нешо Бончев
Роден на 14 януари 1839, в град Панагюрище и разбира се запомящ се деец от нашите исторически личности. Житейският му път не е лишен от бедност и тежка участ. Въпреки това обаче, Нешо Бончев успява да се превърне в първия български литературен критик. В ранните си години учи в панагюрското светско училище при Атанасий Чолаков и Йордан Ненов, а по-късно учителства в него три години с Марин Дринов. Неговата любознателност и буден нрав не остават незабелязани и той бива изпратен да учи в Русия. Записва в историко-филологическия факултет на Московския университет, като прекарва цели двадесет години в страната. Нешо Бончев става учител в Първа московска гимназия и преподавател в Лазаревския институт за източни езици. За усърдна и ползотворна работа е награден с ордени – „Св. Ана“ /III степен/ и „Св. Станислав“ /II степен/. В българската памет, Нешо Бончев остава като виден мислител и творец. Със своя дух и стремеж към духовно съвършенство, той прославя не само родното Панагюрище, а и цяла България.
9. Петър Джуджев
Роден на 21.12.1878 г. в град Панагюрище, той е пряко свързан с историята на Джуджевата къща и тези велики исторически личности, за които ви разказваме днес. Петър отива да следва в Париж, с намерение да запише медицина, но не може да гледа кръв и затова се записва с „химия“ в Сорбоната. Бил е в един курс с Мари и Пиер Кюри. Присъствал е на откриването на Айфеловата кула. Там е посрещнал новият век. Завръщайки се в България става учител по химия в Белоградчик. От министерството го изтеглят след една година и го назначават химик в митницата в София. Оженва се за Пенка Дедева през 1905 година. След като живеят в София и на Женевското езеро се преместват в Панагюрище. Там Джуджев купува в „Димово поле” едно помещение и 10 декара място, строено за грънчарница. Там построява 4-етажна валцова мелница. Вкарва първата парна машина – истинско бижу- черна, лъскава, с червени кранове. Захранва мелницата с ел.енергия, както и цяло Панагюрище. Умира на 14 март 1962 г., на 84 годишна възраст от мозъчен инсулт.
Вярваме, че познавате част от споменатите герои на българското наследство и история. Вероятно обаче, не сте се замисляли откъде идват имената им. Призоваваме ви да го правите по-често. Замислете се от къде произлизат нашите исторически личности – герои и предци. Това правим и ние с историята на Джуджева къща и нашия коплекс. Не забравяйте корените им, защото те са по-близо до самите нас отколкото предполагаме. Опознайте живота и историята на местните герои за свобода и правда, елате на разходка из забележителностите в Панагюрище. Това е начина да съхраним българското наследство и да го предадем на следващите поколения.