Изпращаме мразовитите зимни дни и вече нямаме търпение за любимите ни български пролетни празници и обичай. В българския календар пролетта ни радва с едни от най-знаменитите празнични дни и традиции, обичани от поколения българи.

Баба Марта

Още с първите лъчи предвещаващи пролетта идва Баба Марта. Честваме я на първи март, когато според поверието поверието хората (и животните) се закичват с мартеници за здраве и успех. Самите мартеници се изработват от два усукани конеца – червен и бял, като според народното поверие червеното има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, а белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. 

В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта. Мартеничките връзваме едни на други, пожелавайки си здраве и късмет, а най-разпространената традиция за свалянето им е при първото виждане на щъркел. Веднъж свалена мартеницата е добре да се закачи за цъфнало дръвче.

Трети Март

Малко след баба Марта честваме един изключително важен ден, национален празник на Република България. Това е 3 март – Ден на освобождението на България от османско иго. На този ден през 1878г. е подписан Санстефанския мирен договор за прекратяване на Руско-турската война. Така отново се създава българска държава след близо 500 годишно османско владичество. Знаехте ли, че за пръв път Освобождението на България се чества във велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) през 1879 г.? Днес всяка година на 3 март на връх Шипка има тържествени чествания, където обикновено има огромни тълпи от родолюбци, дошли, за да се преклонят пред Паметника на Свободата.

Вижте нашите оферти за Трети март >>

Лазаров ден и Цветница

Сред най-цветните и красиви български пролетни празници и обичаи несъмнено присъства и Лазаровден. Отбелязваме го в предпоследната събота преди Великден, а основен обред на празника е лазаруването. В него участват девойки наречени лазарки, облечени в празнични дрехи и закичени с цветя. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Вярва се, че в къщите, в които са влезли лазарки ще бъдат здрави и честити през цялата година.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

В неделята след Лазаровден отбелязваме следващия пъстър празник – Цветница. На този ден празнуват всички с имена на цветя, дървета и зеленина! Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в йерусалим с лаврови и маслинови клонки. У нас символ на празника са върбовите клонки, от където произлиза и другото име на празника – Връбница. Върбовите клонки се освещават в църква и всеки трябва да занесе и закичи една клонка в дома си. 

 А дружината моми лазарували предния ден се събира на реката, където момичетата пускат венците си. Вярва се, че момата, чиито венец плува първи, ще се омъжи първа.

Вижте нашите оферти за Цветница и Лазаров ден >>

Великден

 

 

 

След тези два красиви и шарени български празника отбелязваме най-големия християнски празник – Великден. На този ден християнската религия чества възкресението на Исус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан, а първи празната гробница виждат жените мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите

По света има различни обичаи за Великденските празници според народните вярвания и предания. У нас яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза и обичаи. Всяка година традицията повелява да се боядисват яйца сутринта на Велики четвъртък или Страстната събота. Първото боядисано яйце задължително е червено, а след като изстине, с него се прави кръст на челата на децата от семейството, както и на всички останали членове, с пожелание за здраве през годината. Първото яйце е символ на здраве, благоденствие и благополучие за семейството, което е и причината то да не се яде, както всички останали. Първото яйце за Великден има отредено място, то се оставя пред семейната икона.

Вижте нашите оферти за Великден >>

Денят на труда

Според българските пролетни празници и обичаи на 1-ви май отбелязваме още един празник с международно отражение – Денят на труда. За първи път опит за честване на празника у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. 1 май е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година.

 Историята на деня на труда стартира на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, десетки са ранени, а има и загинали. Така исканията на хората стигат до Европа. Прези 1904 г. Конференция на социалистите в Амстердам решава да отбелязва датата с еднодневна стачка, с което денят се превръща в неработен, макар и неофициален все още празник.

 

Гергьовден

В началото на май честваме още един значим и голям празник и това е Гергьовден – Ден на Свети Георги Победоносец. У нас светецът е смятан за защитник, войн и покровител на овчарите и техния добитък. Отбелязваме празника на 6ти май, когато голяма част от населението на страната ни празнуват и имен ден. 

От години Георги е едно от най-разпространените имена у нас, поради което и празникът е личен за толкова много нашенци.  В народния календар Гергьовден се свързва с изкарването на стадата в планината и началото на работата по нивите. Празничната трапеза се изнася някъде на зеленина и задължително в близост до параклис или манастир. Пече се цяло агне в пещ или на чеверме, а след това се носи в църква да се освети или се прикадява на място. На трапезата присъстват още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Освен Гергьовден, на 6 май страната ни отбелязва също Деня на храбростта и празника на Българската армия. Той започва да се чества още с формирането на войските ни. Като празник на храбростта 6-ти май се отбелязва от 1880 година, като се чества дори и през войните в периода 1912-1918 г. Понастоящем за отбелязването на празника на храбростта и българската армия се организират зрелищни паради.

Източник изображение: nova.bg

Българските традиции, вярвания и обичаи са единствени по рода си. Те имат богата история и са се съхранили в продължение на десетилетия. Днес съвсем накратко ви разказахме за едни от най-значимите български пролетни празници и обичаи. Те заемат само част от пъстрия народен календар. Нека ги съхраним и предадем на следващите поколения.