2 юни е денят на Ботев и на загиналите герои за България, и е специален за всеки българин. Трагичен ден, превърнал се в символ на всички онези български сърца, борили се, страдали и бранили родината до сетния си дъх. Трагичен ден, който все пак някак се е превърнал в тържествена еуфория, благодарност и признателност за това, че днес сме тук и че ни има.

2 юни: Денят на Ботев

Всяка година на 2 юни “пронизваща” сирена разцепва въздуха в градове и села в цялата ни страна, по време на която застивайки на място отдаваме почит на великия български революционер и поет Христо Ботев. Неговата личност, качества и героичност са се превърнали в събирателен образ на всички герои, отдали живота си на Отечеството. Затова на 2 юни честваме деня на Ботев и всички герои, загинали за свободата на България.

На 27 години Ботев пише във в. „Знаме“: „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.“

 

Христо Ботев биография

Христо Ботев е роден през 1848г. в будното балканско градче Калофер, първороден син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално учи в Карлово, където баща му е учител, а по-късно се завръща в Калофер и продължава учението си отново под ръководството на своя баща. Още тогава Ботев слуша песните на майка си и легендите за хайдушки подвизи. Чете български и руски книги, и наблюдава отношенията между хората – между бедните и богатите. Така през 1863 г. завършва калоферското трикласно училище, а съдбата му подготвя нови възможности и съдбоносни срещи.

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия. Там Ботев чете големите руски писатели Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи и се увлича от практическата революционна дейност. Не след дълго обаче, през 1865 г. Христо Ботев бива изключен от гимназията, след като престава да посещава учебните занятия. Ето как от 1866 г. заживява в Одеса при поляци революционери, а не след дълго се записва студент в Одеския университет.

Жизненият му път продължава с учителствуване за известно време в бесарабското село Задунаевка, а през 1867 г. се завръща в Калофер, където замества болния си баща в училище и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.

По това време, същата година – 1867, във вестник „Гайда“ (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев „Майце си“.
Същата година обаче Христо Ботев и напуска Калофер, за да пристигне в Румъния. Така следващите години живее от град в град, като за кратко дори съжителства с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ.

Пътят към безсмъртието и вечната памет за героизма и родолюбието Ботев затвърждава с издаването на бр. 1 на в. „Нова България“ през 1876 г. със съобщения за Априлското въстание. Тогава той развива трескава дейност по организиране на Ботевата чета и се отправя към Гюргево, където с част от четниците се качва на парахода „Радецки“.
Ботев заставя капитана на „Радецки“ да спре на българския бряг, а първата среща на четата с турски войски се случва в местността Милин камък.

 

На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Христо Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” пише Ботев в произведението си Хаджи Димитър, без дори да подозира, че тези думи ще описват завинаги неговия житейски път и всички загинали герои за България.

Труден, но съдбоносен – това е пътят, вървейки по който днес на 2 юни отбелязваме деня на Ботев и загиналите герои за България. А историята помни още много, не само от живота на Христо Ботев, но и на редица знайни и незнайни борци за свобода.

Думите трудно могат да опишат колко много им дължим и трудно в няколко реда може да се разкаже всичко за тях. Важно е обаче да помним и предаваме имената им, паметта и делото им. Затова на 2 юни, щом чуете сирената – спрете, изправете се и нека заедно почетем деня на Ботев и на загиналите герои за България.